Втора част, в която Тишко си бърка в носа

  Седеше Тишко в час и си бъркаше в носа. Дейност не особено приятна за наблюдаване отстрани, но човек, който обичаше да си доставя удоволствие, не би го било особено много грижа какво впечатление прави на себеоколните си, самозадоволявайки се. И така, Тишко си бъркаше в носа. В час.

  Съучениците му разбира се, бяха свикнали с подобни прояви на самозадоволяване от страна на младия юнак. Новодошлата и сравнително уважавана госпожа по френски обаче не беше. Въпросната имà невероятното удоволствие да прекара първия час на новото си работно място именно в класа на нашия герой.

  Госпожа Р. беше нормална, кадърна, добра учителка по френски. Ако не беше едно нейно съвсем неприятно качество, учениците може би даже биха я закичили с определението „готина“ - дума, с която те изразяваха обичта и привързаността си към някого. Госпожата се различаваше от колегите си с това, че беше изключително твърдоглава. Прекрасно илюстриращ това ѝ качество пример е именно първият час, прекаран с Тишко. Както вече бегло намекнахме в началото на повествованието, след задължителното изправяне на крака, за да се посрещне учителя, младежът седна и кротко и невъзмутимо започна да си бърка в носа. Редно е да отбележим и друга важна подробност, а именно неособено вдъхващият, или по-скоро изцяло заличаващият всяка частица уважение говорен дефект, който учителката притежаваше.

  - Тихомире, ако обичаш, моля, прекрати бъркането си в носа – изрече високо, но за сметка на това трудно разбираемо учителката.

   - Госпожо, извинявам се, бихте ли повторили? - помоли Тишко, докато целият клас се тресеше от неистов кикот.
   - Прекрати с бъркането си в носа, Тихомире, ако обичаш!

  Ако има желание драгият читател да разбере какъв най-точно беше ефектът на всяка изговорена от госпожата дума, най-добрият начин е прекарването на няколко минути в компанията ѝ. Поради обясними причини, това надали ще се случи на уважаеми, затова ще отбележим само, че звукът „р“, излизащ от устата ѝ, придобиваше едно особено, сякаш излязло от съвършено чужд на нашия свят, различно звучене. Думата „слой“, употребена в множествено число, лесно можеше да бъде объркана с някоя друга като например „бойлери“. Името на небезизвестния учен Ръдърфорд въобще няма да коментираме как звучеше.

  - Знаете ли, госпожо, че ако човек не отделя по две минути на ден за бъркане в носа си, той би живял приблизително двадесет и седем дни по-малко? - заобяснява Тишко, а госпожата го изгледа с поглед, често охарактеризиран от младежите със съвсем кратката, но съдържателна думичка „тъп“. Тишко продължи: Лично аз приемам тази теория за вярна, защото я прочетох в списание „Здраве“. А и я си признайте, госпожо, не е ли приятно усещането от навлажнения ви показалец, който, прониквайки в ноздрата ви, разчопля, разчовърква и раздробява наслоилите се щуротиичици, а после, след като се е поразтъпчил още малко из необятните земи на Кралството, сбира въпросните гнусотиики, прави си купчинка от тях, изселва ги от родината им с помощта на палеца и ги запраща навън да се борят с трудностите в живота. Госпожата се стъписа. Целият клас затаи дъх в очакване на реакцията ѝ.

   - Тихомире, прекрати, ако обичаш, моля те с това си държание. Сега отворете на урока за премахването на члена във френския език, ученици, и да продължим.

  Това беше моментът, в който младежите разбраха, че могат да правят каквото си искат в часа по френски, без да очакват никакви последици. А госпожата упорито се опитваше да си предаде урока, неосъзнавайки колко много я уважават учениците.