Втора част, в която Тишко си бърка в носа

  Седеше Тишко в час и си бъркаше в носа. Дейност не особено приятна за наблюдаване отстрани, но човек, който обичаше да си доставя удоволствие, не би го било особено много грижа какво впечатление прави на себеоколните си, самозадоволявайки се. И така, Тишко си бъркаше в носа. В час.

  Съучениците му разбира се, бяха свикнали с подобни прояви на самозадоволяване от страна на младия юнак. Новодошлата и сравнително уважавана госпожа по френски обаче не беше. Въпросната имà невероятното удоволствие да прекара първия час на новото си работно място именно в класа на нашия герой.

  Госпожа Р. беше нормална, кадърна, добра учителка по френски. Ако не беше едно нейно съвсем неприятно качество, учениците може би даже биха я закичили с определението „готина“ - дума, с която те изразяваха обичта и привързаността си към някого. Госпожата се различаваше от колегите си с това, че беше изключително твърдоглава. Прекрасно илюстриращ това ѝ качество пример е именно първият час, прекаран с Тишко. Както вече бегло намекнахме в началото на повествованието, след задължителното изправяне на крака, за да се посрещне учителя, младежът седна и кротко и невъзмутимо започна да си бърка в носа. Редно е да отбележим и друга важна подробност, а именно неособено вдъхващият, или по-скоро изцяло заличаващият всяка частица уважение говорен дефект, който учителката притежаваше.

  - Тихомире, ако обичаш, моля, прекрати бъркането си в носа – изрече високо, но за сметка на това трудно разбираемо учителката.

   - Госпожо, извинявам се, бихте ли повторили? - помоли Тишко, докато целият клас се тресеше от неистов кикот.
   - Прекрати с бъркането си в носа, Тихомире, ако обичаш!

  Ако има желание драгият читател да разбере какъв най-точно беше ефектът на всяка изговорена от госпожата дума, най-добрият начин е прекарването на няколко минути в компанията ѝ. Поради обясними причини, това надали ще се случи на уважаеми, затова ще отбележим само, че звукът „р“, излизащ от устата ѝ, придобиваше едно особено, сякаш излязло от съвършено чужд на нашия свят, различно звучене. Думата „слой“, употребена в множествено число, лесно можеше да бъде объркана с някоя друга като например „бойлери“. Името на небезизвестния учен Ръдърфорд въобще няма да коментираме как звучеше.

  - Знаете ли, госпожо, че ако човек не отделя по две минути на ден за бъркане в носа си, той би живял приблизително двадесет и седем дни по-малко? - заобяснява Тишко, а госпожата го изгледа с поглед, често охарактеризиран от младежите със съвсем кратката, но съдържателна думичка „тъп“. Тишко продължи: Лично аз приемам тази теория за вярна, защото я прочетох в списание „Здраве“. А и я си признайте, госпожо, не е ли приятно усещането от навлажнения ви показалец, който, прониквайки в ноздрата ви, разчопля, разчовърква и раздробява наслоилите се щуротиичици, а после, след като се е поразтъпчил още малко из необятните земи на Кралството, сбира въпросните гнусотиики, прави си купчинка от тях, изселва ги от родината им с помощта на палеца и ги запраща навън да се борят с трудностите в живота. Госпожата се стъписа. Целият клас затаи дъх в очакване на реакцията ѝ.

   - Тихомире, прекрати, ако обичаш, моля те с това си държание. Сега отворете на урока за премахването на члена във френския език, ученици, и да продължим.

  Това беше моментът, в който младежите разбраха, че могат да правят каквото си искат в часа по френски, без да очакват никакви последици. А госпожата упорито се опитваше да си предаде урока, неосъзнавайки колко много я уважават учениците.

Първа част, в която Тишко разказва една много дълга история

- Ама това е словосъчетание, господине, не изречение, както вие твърдите - рече добрият ученик Тишко съвсем непринудено на учителя по математика – господин Л., след като забеляза, че на последния му липсваха елементарни граматични познания по родния език.
 - Кочев, излез на дъската - отговори брадясалият даскал, когото всички ученици ненавиждаха.
 - Крайният резултат е едно, господине - отговори безупречно добрият ученик Тишко, след като реши поставената му задача.
 - Номер 10 на дъската - помоли преподавателят, който имаше садистичният навик да мъчи слабите ученици, след като някой „търтей“ е получил шестица. Незнайно защо с това определение той закичваше всеки, който има добър успех - да реши 17-та задача.
   Горкият Гошко се запоти - човек можеше да помисли, че момчето се е захванало да оре кривите ниви из необятните полета на горно-тракийската низина. Учителят по математика - известният в цялото уважавано от обществото държавно звено ГИФ Икзюпере, затрака със зъби от удоволствие - първата двойка за деня! "Ей сега му секнах говното на тоя!" - започна да злорадства наум преподавателят.
  Засраменият Гошко си седна на мястото, след една минута стана, за да занесе бележника си на учителя, седна, след което пак стана, взе важния документ от длъжностното лице, погледна двойката и се натъжи, защото „лошата“ оценка означаваше, че му кълцат интернета за още две седмици.
  Добрият ученик Тишко с възможно най-добродушното си и искрено изражение на лицето вдигна ръка, гледайки господина право в очите. Учителят попита:
 - Какво има сега, Кочев?
 - Господине, тъй като седим с десети номер - Гошко, заедно на един чин, нямаше как да не забележа, че сте му писал двойка в бележника. Смея да заявя, че милият ми другар не заслужава поставената му оценка. Я кажете вие как бихте се справили в тази ситуация. Познавам едно момче - набор ми е, Сашко му е името. Прибирало се една вечер, след като било втора смяна на училище. Пътят му минавал през едно тъмно паркче, осветено само от една единствена лампа, чиято светлина била толкова слаба, че в сравнение с нея измъчените 50-ватови крушки в на Ново Село чалготеката биха могли да накарат и слепия да прогледне. Изведнъж от храстите изкочила една пазителка на реда. Била като онези от по-забранените филми, само че с около 20 години по-стара. Хванала Сашко за врата и рекла "Или ще кажа на вашите, че пушиш, пиеш и се друсаш, или ще дойдеш с мен сега по ей тая пътечка, живея наблизо.“ Сашко се шашнал. Какво да прави, знае ли какво знае тя, а ако не знае, дали не може да узнае каквото не се знае дали не знае, реши по-добре да не узнава, че не се знае кой какво може или кой какво не може да узнае. Момчето опитало да се справи с положението в апартамента на полицайката, но изкарало само няколко минути и повече не можало, че цял ден на училище било горкото - изморено. Незадоволената дама после, ще ме извините, господине, му обрала лайката – съставила един изключително цветист доклад за морално пропадналия ученик Сашко Атанасов, в който го наклепала епохално и могъщо. Какви въображение и талант само от полицейска служителка! Уплашихме се, като ни разправяше после Сашето какви ги била навъртяла – засукани като в турски сериал истории, свързани с дилъри, скинари и хулигани. Последваха разправии с директори, детски педагогически стаи, едни други работи. Не заслужаваше това момчето - 3 години не го пуснаха техните ни на рожден ден, ни на купон, ни даже на извънкласно занятие. Та Гошко - познавам го, се е почувствал по същия начин – като в апартамента на полицайката де, и трябва да му признаете, че издържа доста повече от няколко минути. Не заслужава двойка, господине, имайте милост!
  Учителят хвърли унищожителен поглед към Тишко и поръча на отговорника на класа да извика госпожа помощник-директорката, която имаше рядката дарба да скопява морала на учениците и след това да си прави омлет от него, който омлет изяждаше пред плачещия за отнетото му самочувствие младеж. Между другото тя наистина много обичаше омлет.
  Странно същество беше добрият ученик Тишко Кочев. В него се съчетаваха както набедените за добродетели от съвременното общество качества като чувство за справедливост и искрена доброта, така и искряща тъпота, граничеща с идиотизъм – качество, което всеки член на модерната цивилизация се старае да прикрие всячески, но - без изключение, притежава. При добрия ученик Тишко тъпотията отдавна беше преминала границата към идиотизма.
  Говорят, че Господ определя преди раждането кой какъв ще бъде. Когато дошъл редът на Тишко, Всевишния отсякъл без да се чуди и миг: “Идиот!“ и така отредил на все още неновороденото живот, изпълнен с приключения.
  Не му трябват повече от няколко мига на човек, за да разбере защо Господ е отредил на Тишко да бъде идиот. Буйни вежди, големи, влажни и все ококорени кафяви очи, немалки уши и нос, дребна уста и прибрана брадичка съставляваха лицето на Тишко, което, въпреки невинното си и мило излъчване, винаги будеше асоциации с онзи образ от Шоуто на Слави, който все се чудеше къде е батко му. Тишко винаги ходеше леко килнат на една страна и имаше навика да се върти наляво-надясно като един същински Стиви Уондър. Човек можеше да си помисли, че момчето постоянно търси някакъв невидим предмет, който беше много важен за него. За капак на всичко, младежът притежаваше и един изключително нелеп тик – на моменти губеше изцяло контрол върху дясната си ръка от китката надолу. Той пишеше с дясната ръка.

 Цялата личност и поведението на Тишко винаги разсмиваха искрено всички в училище, а в някои случаи дори караха някои по-надъхани батковци да го ритват по задника просто заради удоволствието от това да ритнеш някого по задника.
  При възрастните Тишко провокираше други емоции. Най-често гняв. Неговото мнение разбуждаше креативността на учителите му. Креативност, изразена в това да се измислят най-разнообразни начини да се стъжнява живота на клетия младеж. Понякога пък от чиста доброта той правеше такива простотии, след които майка му – разумна и начетена жена, учителка по БЕЛ, започваше да се чуди дали това е нейно. Някои от тези случки ще разгледаме в следващите истории.
 - Кочев, какво пак направи, бе муньо? - попита г-жа помощник-директорката, нахлувайки в класната стая както немски танк нахлува в руска плевня.
  Тишко погледна изненадано висшестоящото лице, което имаше вида на току-що скопен бик, на който хич не му беше весело от случилото се, и отговори с въпрос:
 - Разрешете да попитам, госпожо, какво съм направил?
  Тук винаги настъпваше момента на душевното изпразване на всеки ученик. Малките „муньовци“, както ги наричаше госпожа помощник-директорката, изпитваха огромно удоволствие, когато някой учител или директор е ядосан и когато техен другар поемаше вината за подвига си.
 - Майка ти утре да дойде! Ще те изхвърля от това училище, говедо с говедо! Идиот! Ти не си говедо, ти си скумрия! Ти си цаца! Ти си морж! - пяна вече излизаше от устата на горката жена.
 - Разбирам, идиот съм. Но смятам, че говедо най-добре ми стои като определение. Веднъж си близах кожата и в никакъв случай нямаше вкус на риба, особено пък на цаца. Не бих казал и че съм морж, веднъж опитах да си продупча кожата с игла и стана доста лесно; ако бях морж, щеше да е трудно, тъй като на тия мили животинки кожата им е дебела 4 сантиметра.
  Последваха няколко минути, в които госпожа помощник-директорката показа, че притежава наистина богат речник, що се отнася за обидни думи и заплахи. Разбира се, не се мина без гениалните изводи, които госпожата винаги правеше, когато четеше конско. Новата мисъл беше, че хормоните са причината за всички проблеми в училище и заради това им вредно влияние те трябва да бъдат изсмуквани със спринцовки от телата на учениците и инжектирани обратно чак след завършване на Висше образование.
  Въпросната госпожа не проумяваше, че с викове и заплахи не се градят желание за учене и интерес към училището като цяло. Нужен беше друг подход към учениците. Нужен беше някой като Тишко – чиста и невинна душа, която винаги казваше това, което мисли.